Когато включим електрически уред в контакта ние не разсъждаваме как се генерира електрическата енергия нито как достига до контакта.

Tова е така защото електрическата енергия е виртуална - тя е достъпна през контакта на стената зад който стоят електростанциите и огромната електропреносна мрежа.

Отнесена към информационните технологии, тази концепция означава доставяне на полезни функции без да става ясно как техните вътрешни системи действат.

Tехнологии като cluster, grid и сега вече, облачните технологии, си поставят общата цел да направят достъпа до огромен обем компютърни технологии по напълно виртуален начин чрез събиране на ресурси и осигуряване на достъп до тях през един общ системен интерфейс.

Важна цел на тези технологии е доставянето на IT услуги по удобен, лесен и икономически изгоден начин като представят един нов бизнес модел, при който компютърните технологии са налични (в облака) при поискване от потребителя (on-demand) и той заплаща цената единствено на изразходваният ресурс (pay-as-you-go) по същия начин, по който в момента ползваме обществени услуги като електричество, вода, парно и телефон.

Облачни технологии в смисъла на термин означава категория от сложни (при-поискване) компютърни услуги първоначално предлагани и доставяни от големи бизнес доставчици като Amazon, Google и Microsoft.

При облачният технологичен модел компютърната инфраструктура се разглежда като облак, в който бизнес организациите както и отделните потребители достъпват приложения от всяка точка в света с интернет връзка когато пожелаят.

Основният принцип зад този облачен технологичен модел е доставянето на изчислителна мощ, хранилище за съхраняване на информация (дисково пространство) и софтуер-като-услуга.

Много дефиниции могат да се намерят за това какво точно представлява облачният технологичен модел или накратно 'облакът' и какви са неговите уникални характеристики.

Ще ви предложа две:

от Vaquero:
Облакът представлява огромен резервоар от лесно използваеми и достъпни виртуализирани ресурси (като хардуер, платформата за развитие и/или услуги).
Тези ресурси позволяват динамично преконфигуриране и приспособяване към всяка промяна на натоварването в определен мащаб (скалиране, scale), което позволява оптимално използване на наличните ресурси.
Този резервоар, запас, склад (pool of resources) се използва главно чрез прилагане на плащане-при-ползване (pay-per-use) модел, при който гаранциите се поемат от доставчика на инфраструктурата чрез сключване на споразумение с потребителя на услугата, наречено Service Level Agreement (SLA).

От The National Institute of Standards and Technology (NIST):
Плащане-при-ползване (pay-per-use) модел, който прави възможен бърз, удобен, мрежов (интернет) достъп-при-поискване (on-demand) до огромен споделен запас от конфигурируеми компютърни технологични ресурси (мрежи, сървъри, хранилища на информация, приложения, услуги) които могат да бъдат бързо доставени и активирани с минимални усилия по управлението или съдействие от доставчика на услугата.

Въпреки големият брой налични дефиниции, лесно може да се забележат общи характеристики на облачния модел:

  1. Резерв от ресурс
  2. Виртуализация
  3. Eластичност
  4. Aвтоматизация
  5. Плащане само на изразходвания ресурс

В допълнение към обикновеното съхраняване на данни, доставчиците на облачни технологии обикновено предоставят и голям избор на софтуерни услуги.
Те включват API интерфейс и инструменти за разработка, което улеснява разработчиците в създаването на удобни приложения за предлаганите от тях услуги.
Основната цел е да се позволи на потребителите да използват и управляват цялата бизнес инфраструктура от облака.

P.S. *ICN.bg е първият и единствен доставчик на облачна технология в България. Повече подробности за ICN Cloud може да научите на сайта на компанията* http://www.icn.bg/cloud-create.html икони от dryicons.com