Едно добро никога не идва само...

Ние в ICN.Bg сме супер позитивни хора – така сме устроени, да очакваме най-доброто и дори да го предизвикваме с мислите си. Ако нещо може да ни пожелае човек, то е винаги да пазим положителната си нагласа към живота.

Мислим си, че именно благодарение на тази особеност на характерите си успяваме да привлечем все положително настроени хора около себе си и това страхотно ни радва. Последният такъв случай ни среща с Димитър Цонев – човек, чието мнение ценим особено много. Напълно спонтанно Димитър реши да подкрепи нашата кампания „Да помогнем на Христо“, не просто като дари пари, а като я популяризира. Вярваме, че това е начинът тези кампании да са успешни – когато станат максимално известни и всеки помага както умее най-добре. Именно заради спонтанната му постъпка решихме да ви представим Димитър Цонев отблизо.

Димитър, искрено ти благодарим, че подкрепяш кампанията за лечението на колегата ни от хостинг бранша Христо Георгиев. Как реши да го направиш?

Имах клиент, който се нуждаеше от хостинг. Препоръчах ICN.Bg, защото имам предишни впечатления от начина на работа и прекрасна история на взаимоотношенията с фирмата. Вече бях видял кампанията във Facebook, но не бях обмислял да се включа по един или друг начин. Но когато дойде моментът за регистрация реших, че ако включването в афилиейт програмата е идеален и нестандартен начин за подпомагане на кауза.

Не познавам Христо, но знам какво представлява хемодиализата и знам колко убийствена за духа може да бъде тя. Това ме подтикна да направя нещо, което май досега не се е случвало.

Не бях сигурен, че ICN.Bg ще одобри решението ми, но пък аз обичам да изследвам, побутвам и експериментирам с границите на човешките и фирмени възможности; реших да видя дали ICN ще се съгласи да замени натрупаните от комисионни виртуални пари с реални, които да дари в полза на Христо. Попитах и когато получих отговор, че парите са си мои и мога сам да реша как да ги похарча, се мотивирах да опитам да видя доколко бих могъл да бъда полезен.

Рядко се включвам в благотворителни капании и акции, а и избягвам показността, когато го правя. Смятам, че е ненужна, дори излишна – да си правиш PR от страданието или болестта на някого е грозно. Нямам нужда от PR, но разгласяването на афилиейт препратката е полезно, защото това единствено увеличава сумата, която ще бъде дарена. Току-що видях, че някой си е купил домейн през линка, сумата расте и това е единственото, което е важно.

Разкажи ни малко повече за себе си, с какво се занимаваш, като за начало?

Имам много интереси и хобита, кое от кое по-различно и чудато, несвързано с останалите, та трудно мога да ги изброя всички. Работата ми е интересна смесица между психология, социология и технологии – както казах преди малко, обичам да изследвам и експериментирам с нови неща, които биха оказвали влияние върху начина на мислене и поведение на хората, могат да са полезни за развитието на бизнеса... такива неща. Гледам как се случват нещата, изследвам модели и опитвам (че и успявам) да предвиждам какви ще са тенденциите в дигиталния свят и как те ще окажат влияние както върху отделния потребител, така и върху бизнеса.

В момента вниманието ми е насочено към потребителско профилиране и таргетиране на мобилна реклама на база местоположение.

От офлайн заниманията ми вероятно прави впечатление, че обичам да гледам и да говоря за театър. Гледам и кино, но театърът е с приоритет. Чета много, гледам у дома Аржентинско дого...

Ти си известен онлайн с професионалното си мнение и като човек, който е сред първите коментатори на новите тенденции в социалните мрежи. Какво те вдъхновява да си винаги на гребена на вълната?

Това за известността не знам доколко е вярно, но сякаш влиянието ми е по-голямо извън страната, защото комуникирам повече с чужденци, които търсят мнение или идеите ми. У нас сякаш още не се усеща необходимостта от бързата адаптивност към средата.

Много често знам за нещата, които се случват или ще се случват предварително – било защото съм разчел правилно тенденциите и късчетата издайническа информация, която разработчиците споделят, било защото същите тези разработчици и фирмите, които стоят зад тях, са ми казали за промените при условия за несподеляне на информация (и евентуално – ранен достъп срещу обратна връзка). Така когато нещо се случи, вече знам за него, често вече съм го изпробвал и мога да споделя практически опит почти мигновено.

Споделянето на опита е, по мое мнение, прекрасно , защото хем позволява онези, до които достигне, да имат нужната им информация, хем пък споделящият трябва да продължава да експериментира, за да може да е крачка напред, да се развива още повече и да предлага опита си на другите.

Коя от възможностите на социалните мрежи най-много цениш?

Скоростта, с която се случват нещата и възможността за получаване на мигновена обратна връзка с изключително широка и същевременно таргетирана аудитория.

И накрая, ако не е твърде лично, къде се виждаш след 10 години?

В едно скорошно интервю за работа споделих, че не смятам да се пенсионирам във фирмата – това втрещи интервюиращия, защото очакваше от мен да съм най-лоялния и верен служител. Така съветват всички наръчници за кандидатстващи за работа... Експериментирането с нови неща, нови възможности и непрекъснатото получаване на нови познания не винаги се приема и разбира много добре от много фирми, които по презумпция са по-тромави.

След 10 години може да не ме вълнуват нещата, които ме вълнуват днес; възможно е да продължават да ме вълнуват, но от съвсем различен ъгъл, а пък тогава може и да съм се изчерпал откъм креативност и идеи, които да са полезни на фирмата... Фирмите трябва да са по-гъвкави и отворени към новите неща, към промени. Този мениджър така и не разбра, че като казах, че не смятам да се пенсионирам във фирмата му, всъщност правя услуга на фирмата, която има нужда от непрекъснато иновиране, не от още нафталин.

След 10 години ми се ще да съм по-мъдър. „Къде“ е без значение – мястото отдавна няма значение при непрекъснатата свързаност с Интернет. :-)

[/vc_column_text] [/vc_column] [/vc_row]

Етикети: #blagotvoritelna-kampaniya #dimitar-tsonev #kampaniya #daritelstvo