Системата за имена на домейни (DNS) е разпределена база данни, използвана в TCP/IP мрежи за преобразуване на компютърните имена в IP адреси. Тази система работи по следния начин:

Преобразуването на имената е подобно на търсене на име в телефонен указател, където името е свързано с телефонен номер. Например когато се свързвате към Web сайта на Linux, използвате www.linux.com. DNS преобразува www.linux.com в съответния IP адрес, след което връща резултата. Съответствието между имената и IP адресите се съхранява във файл в разпределената база данни DNS.

DNS сървърите за имена преобразуват заявки за търсене в права и обратна посока. Търсенето в права посока съпоставя име на IP адрес. Търсенето в обратна посока съпоставя IP адрес на име. Сървърът за имена може да преобразува имена за зона, за която има авторитет. Ако сървърът за имена не може да преобразува заявката, той я предава към сървъри за имена, които могат да я преобразуват, като същевременно обменят информация помежду си. Сървърът за имена кешира резултатите от заявката, за да намали DNS трафика по мрежата.

DNS предоставя следните предимства:

1. DNS имената са по-приятелски към потребителя, което означава, че те се запомнят по-лесно от IP адресите.

2. DNS имената остават по-постоянни от IP адресите. IP адресът на един сървър може да се промени, но името на сървъра остава същото.

3. DNS позволява на потребителите да се свързват към локални сървъри, използвайки конвенцията за именуване, както при Интернет.

Информацията за IP-адресите и имената на домейни се съхранява на DNS-сървърите, като в основата на тази структура са сървърите, съхраняващи:

  • Домейни от първо ниво (top-level domains) — например .com, .org, edu, .bg и т.н.
  • Следващото ниво образуват регистрираните домейни (registered domains) от второ ниво — about.com, abv.bg, pirin.com и т.н.
  • Местните домейни (local domains), наричани още поддомейни (subdomains), като test.about.com, planina.pirin.com, се определят и администрират от собствениците на съответните главни домейни. За разделяне на различните равнища се ползва точка (. ).

Организацията, която се занимава с регистрирането и администрацията на домейните от първо ниво, е Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (Корпорация за запазени имена и номера в Интернет) (ICANN).

Има множество DNS записи, с помощта на които се извършва управлението на домейн имената. Най-важните от тях са:

А (Address) запис – Това е най-важният запис, който съпоставя име на хост с IP адрес и указва от къде домейнът да зарежда съдържание. Без този запис е невъзможно правилното функциониране на домейните.

PTR (Pointer) – Този запис съпоставя IP адрес с име на хост за обратното преобразуване. Някои приложения изискват наличието на такъв запис. Например има мейл сървъри, които са настроени да отхвърлят всяка заявка към тях, ако хоста, от който се изпраща заявката няма PTR запис.

MX (Mail Exchange) – Това е записът, който определя кой ще е е-мейл сървъра, който ще обслужва домейна. Може да има множество MX записи към различни мейл сървъри, като с най-голям приоритет е този с най-малка числова стойност. Въвежда се в следния вид: microsoft.com IN 0 mail.microsoft.com

CNAME (Canonical Name) - Задава псевдоним на хост име. Може да се каже, че това е кодовото име за А запис. Например www.mydomain.com може да е псевдоним на mydomain.com и в този случай и двете сочат към един IP адрес.

NS запис - Той се използва за уведомяване на DNS системата относно сървърите, които отговарят за дадения домейн. За да работи правилно домейна е необходимо да има поне два такива записа, по един за първичен и вторичен DNS сървър.

SOA запис (Start Of Authority) – Това е специален запис, който описва най-основните параметри на дадения домейн– администратор, първичен DNS сървър, име, времеви периоди. Без такъв запис нито един запис не може да бъде валиден. Посредством SOA запис се дефинират различни параметри, контролиращи работата на DNS системата.